13.03.2014
Радвам се , че все по често националните медии се завръщат към нашите корени. Част от тях е българската национална шевица и видовете дантели - плетени и шити. Напоследък младите хора също се обръщат назад , спомнят си за техните деди и преразказват историята им като претворяват овехтелите мотиви на ново платно , с нови конци , с нова любов . Това е ценно . Много ценно е да знаем от къде сме тръгнали , да помним хората , благодарение на които ние днес сме станали личности , развиваме се професионално и създаваме свои семейства . Когато бродираме и изработваме дантели , освен че пазим паметта на дедите си жива , ние разказваме и за себе си . Поставяме и нашия отпечатък върху историята. Да , историята - не онази в дебелите учебници , а другата - в чисто човешката и светлина , на конкретния човек , семейството му , дома му ... рода му.
Надявам се , че и моите ризи ще разказват за мен , дори когато ме няма . За финал ще споделя една мисъл на Радка Карагитлиева - видна везбарка от Пловдив .
ТОВА , КОЕТО ДАДЕШ НА ДРУГИТЕ Е ТВОЕ . ТОВА , КОЕТО СЪХРАНИШ ЗА СЕБЕ СИ Е БЕЗВЪЗВРАТНО ИЗГУБЕНО .
http://bnt.bg/predavanyia/dobro-utro-s-bnt2/dobro-utro-s-bnt2-izla-chvane-ot-plovdiv-13-mart-2014