Започнах да преплитам кафявият конец нагоре и все по-нагоре , докато стигнах до шипковите храсти . Те вече са отрупани с червени плодчета . Колкото по-близо стигаме до върха им , толкова по-червено става .
И както есента си има две лица , така и моето шалче е същото !
А точно над шипковото храстче се извисява един огромен дъб . Листата на най-ниските му клони се здрависваха с малките червени плодчета . А това ръкостискане бавно и нависоко става все по - оранжево .
А ето там , горе , където клоните стават все по-редки се показват първите златни лъчи на Слънцето . То нежно докосва всяко едно листенце и го дарява с топлината на дланите си .
А над Слънчо , високо , до където само погледът стига , се е разположил лазурният син цвят на Небето ! И после пак надолу .... докато стигнем пак до топлата и влажна земя под шипковото храстче .
Точно когато приземих погледа си и си сложих едно цвете за разкош есенния дъждец отново заромоля . Хладните му капки набързо целуваха жълтите листа и се спускаха надолу .
А който си има шалче ще му е топло и на вратлето и на сърчицето !
