В бяло и червено

Добро утро! Най-сетне и ние тази сутрин се събудихме под бяло одеяло!

Това не е фонтанчето в двора ни! :) Не! Това е просто пепелникът върху масата. Е , добихте ли представа за измеренията на новия сняг???

Повече прилича на тензух, който се е излегнал върху тревата. Редките му бели нишки не успяват да скрият ярките цветове на игликите и минзухарите.
А дълбоко в мен всичко е в бели и червени багри.

 Започна голямото плетене на бели и червени цветя. Ето това е днешното ми занимание.

Малко тичинки в бяло. На брой са точно 41.

Петльо Мартеничков и неговите приятели

Червено-бяло петле
от меко памучно платче.
Вместо крачета
има звънчата,
а по малките крилца
са извезани перца.
Рано сутрин кукурига
преди слънце ще ви вдига.
Петльо Мартеничков е това,
покрай него-весели деца.

Обичам те!

 Е, време е да обясня кого и защо толкова обичам! Интересно заглавие си избрах и за албума във фейсбук и за статията тук. Всъщност това е кодовото название на една кампания. Очаквам много хора да се включат в нея. Толкова сме обсебени от всичко покрай нас, че забравяме да изричаме тези две думички на глас.
 Аз ли? Аз обичам работата си- иглите, парченцата плат и кълбенцата прежда. Обичам и двете си момчета, и селското дворче, което превръщаме дружно в райска градина. Обичам да живея, обичам да виждам красотата в оголелите клони на ореха и посивялото от облаци небе. Обичам ромолящите дъждовни капки и надпяванията на петлите от тъмните часове преди изгрев.
 По този повод си уших едно сърчице.

 То се появи в съботния ден. Цял ден си мислех за Юлияна, а всъщност работих в стила на Ида. Това са две мои приятелки, които много обичам. Получи се един любовен триъгълник между нас - Пловдив-Силистра-Нормандия. Е странен е живота, обичта също! Та това сме ние трите. Аз съм жълтото сърце, Юлияна е бялото ангелче с червено сърчице, а голямото сърце с панделката е Ида.

Едно сърце за кого по-напред? Уших си второ! Но от торбичката с материале се подаваха дървени главички и звънчета. Та сърчицето се обърна на обратно и се превърна в куклата Капелка.

Из странджанските поляни

 Зима е! Днес е само петият ден на месец януари, но в душата ми е пролет. Въпреки студения вятър, слънчевите лъчи проникват през стъклата в малката ми градинка. Орхидеите са нацъфтели в бяло-розовите си премени, а сентполиите си направиха няколко прекрасни букетчета. Една прекрасна циклама издига високо виолетовите си цветове и наблюдава подскачащите врабчета около хранилката със семена.
 Ей за това ме заля толкова рано тази пролет. Захванах едни шарени детски чорапки със мотиви от странджанския край.
 На три реда се вие буйното хоро на пролетните иглики, а между тях са показали цялата си прелест странджанските орхидеи.
 Материалът е 100% акрил, напълно подходящ за деца. Скоро ще ви покажа и още варианти на традиционните български шарени чорапи, този път изработени изцяло от вълна.
 Прекрасен ден на всички!

Коледни ангели

Какво да ви разкажа за тях? Всеки един от тях се ражда с много , много любов .Всеки си има история и мисия на този свят- да дари мир, любов и надежда на някого! Харесахте ли ги? Искате ли да зарадвате ваш близък с малко коледно ангелче?

Гласът на дъждовната игла

В дъждовен четвъртък прошепна иглата:
"Хвани ме! Вдени ме! Дантела уший!
Слагай и малки блестящи мъниста,
червената топка с магия обвий ! " .

Послушах вчера в дъжда аз иглата
и възел след възел в бяло редих
И ето я днес- това е мойта отплата
дъжда в дантела аз промених .

Слънцето грейна , макар и студени
да са тез октомврийски лъчи
аз си имам мъниста сплотени
от възли, обич и чисти мечти ! <3

ДАМСКИ ШАЛ " ЕСЕНЕН ДЪЖД "

 Хладните есенни дни ни карат все повече да търсим топлината около себе си . И какво по-удобно от един шал в багрите на есента ! И както всяко ръчно изплетено нещичко , така и шалчето започна като съвсем мъничка идея . А за основа заплетох тридесет и една бримки - моята рождена дата ! Нали ви казвам всеки път - слагам по една частичка от себе си във всичко , до което се докосвам .

 Започнах да преплитам кафявият конец нагоре и все по-нагоре , докато стигнах до шипковите храсти . Те вече са отрупани с червени плодчета . Колкото по-близо стигаме до върха им , толкова по-червено става . 

И както есента си има две лица , така и моето шалче е същото !

 А точно над шипковото храстче се извисява един огромен дъб . Листата на най-ниските му клони се здрависваха с малките червени плодчета . А това ръкостискане бавно и нависоко става все по - оранжево .

 А ето там , горе , където клоните стават все по-редки се показват първите златни лъчи на Слънцето . То нежно докосва всяко едно листенце и го дарява с топлината на дланите си . 

 А над Слънчо , високо , до където само погледът стига , се е разположил лазурният син цвят на Небето ! И после пак надолу .... докато стигнем пак до топлата и влажна земя под шипковото храстче .

 Точно когато приземих погледа си и си сложих едно цвете за разкош есенния дъждец отново заромоля . Хладните му капки набързо целуваха жълтите листа и се спускаха надолу . 

 А който си има шалче ще му е топло и на вратлето и на сърчицето !