Е, време е да обясня кого и защо толкова обичам! Интересно заглавие си избрах и за албума във фейсбук и за статията тук. Всъщност това е кодовото название на една кампания. Очаквам много хора да се включат в нея. Толкова сме обсебени от всичко покрай нас, че забравяме да изричаме тези две думички на глас.
Аз ли? Аз обичам работата си- иглите, парченцата плат и кълбенцата прежда. Обичам и двете си момчета, и селското дворче, което превръщаме дружно в райска градина. Обичам да живея, обичам да виждам красотата в оголелите клони на ореха и посивялото от облаци небе. Обичам ромолящите дъждовни капки и надпяванията на петлите от тъмните часове преди изгрев.
По този повод си уших едно сърчице.
То се появи в съботния ден. Цял ден си мислех за Юлияна, а всъщност работих в стила на Ида. Това са две мои приятелки, които много обичам. Получи се един любовен триъгълник между нас - Пловдив-Силистра-Нормандия. Е странен е живота, обичта също! Та това сме ние трите. Аз съм жълтото сърце, Юлияна е бялото ангелче с червено сърчице, а голямото сърце с панделката е Ида.
Едно сърце за кого по-напред? Уших си второ! Но от торбичката с материале се подаваха дървени главички и звънчета. Та сърчицето се обърна на обратно и се превърна в куклата Капелка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар