Ежко Бежков

 Лято е ! Да все още е лято , но хладните сутрини и подранилите вечери ни водят към бавно към есента . Зелено е ! Да , всичко все още е зелено , освен ябълките по дръвчетата . Те грейват все по-ярко , все в по-червено .
 Ежко се разхожда из гората и си търси зимнинка . Намерил си е една ябълка и се усмихва :
 - Колко ли си вкусна ти червена топчице ... Де да можех да си намеря още такива като теб !
А шипковите храстчета подканяха гладното таралежче :
 - Ежкооо , Ежкооо ! Спри се и при нас ! Вземи ни със себе си ! От нас ще стане чуден мармалад и дъхав чай !
 Ето така изглеждаше Ежко рано тази сутрин - изрисуван със син химикал върху един бял лист . И пак му греят очичките , и пак е с ябълка в ръчичките , а фантазията ще го промени .

 И така ... Текстилните картини се изграждат отзад напред . Значи , първо ще си скроя небето , няколко хълма в далечината и зелената ежкова полянка .

 И след бродиращо-апликиращите подробности продължавам с шипките и едно дърво в далечината . 

 Ето го и Ежко Бежков ! Или по-точно буйната му таралежкова прическа . Златните лъчи на Слънчо се отразяват в краищата на всеки кичур бодли .

 А така изглежда и самият Ежко в началния си вид .

Ежковите крачета здраво стъпиха на земята , а ръчичките му стискат безценната ябълка . Скоро и очичките му ще прогледнат . Скоро ! Съвсем скоро ! 

Ежко продължава да се променя със всеки изминал миг .

 Ежко ще живее в една детска градина - там ще радва дечицата , ще пее и играе с тях , ще им разказва чудните си приказки за вълшебната гора ... Но кога ? На 15 септември , разбира се !